Телепортирал ли се е корабът „Елдридж” през 1943 година?

Според легендата през 1943 година военното ведомство на САЩ се опитало да създаде във Филаделфия кораб, невидим за радарите на противника. Използвани били разработки, направени от Алберт Айнщайн и Никола Тесла. На "Елдридж" били монтирани специални генератори. Но по време на изпитанията се случило нещо непредвидено – корабът, обграден с мощно електромагнитно поле, изчезнал не само от екраните на радиолокаторите, но буквално се изпарил в прекия смисъл на думата. След известно време "Елдридж" отново се материализирал на съвсем друго място и с обезумял екипаж на борда.
Доколко е достоверна тази история?

Експериментът „Филаделфия“ - една от най-големите загадки на ХХ век остава неразгадана

За първи път за филаделфийския експеримент говори астрофизикът Морис Джесуп, учен и писател от Айова. През 1956 година той получил писмо с мнение от някой си К. Алиенде, в което се твърдяло, че военните вече са се научили на практика да преместват големи обекти извън времето и пространството. Мнението било по повод на една от книгите на Джесуп, разказваща за необичайните свойства на времето и пространството.

Авторът на писмото през 1943 година служил на кораба "Ендрю Фюресет". От борда на този съд, който влизал в групата за контрол на филаделфийския експеримент, Алиенде твърдял, че лично е видял как „Елдридж" се разтопил в зелено сияние. Чул тътена от обкръжаващото бойния кораб силово поле.

Най-интересното в разказа на Алиенде е описанието на последствията от експеримента. С върналите се от „никъде" хора започнали да се случват невероятни неща. Те сякаш изпадали от реалния ход на времето, използваният термин е „замръзвали". Имало случаи на самозапалвания (използван е терминът "възпламенявали се"). Веднъж двама от "замръзналите" изведнъж се „възпламенили" и горели цели 18 дни. Спасителите не можели по никакъв начин да изгасят телата.

Един от моряците на „Елдридж" изчезнал завинаги, преминавайки през стената в собствения си дом пред очите на жена си и детето си. Джесуп започнал собствено разследване. Ровил се в архивите, разговарял с военните и намерил доста потвърждения на необичайните явления.

Ето мнението му: "Експериментът е много интересен, но и страшно опасен. Твърде силно е влиянието, което оказва на участващите в него хора. В опита са използвани магнитни генератори, които работели на резонансни честоти и създавали около кораба чудовищно силово поле. На практика това дало възможност за временно излизане от нашето измерение и би могло да означава пространствен разлом, ако само е възможно този процес да бъде удържан под контрол!".

Джесуп може би е знаел твърде много, умира през 1959 година при доста странни обстоятелства – намерен е в собствения си автомобил, задушен от газовете.

Ръководството на военноморския флот на САЩ отрекло да има нещо общо с някакъв си филаделфийски експеримент през 1943 година. Такъв изобщо не съществувал. Учените не повярвали обаче на това твърдение и продължили разследванията на Джесуп.

Доказан бил фактът, че от 1943 до 1944 година Айнщайн е бил на щат в морското министерство във Вашингтон. Намерили се и други свидетели, които с очите си били видели как изчезва „Елдридж". Други пък разполагали с разработките, правени от ръката на Айнщайн, чийто почерк е твърде особен, за да бъде сбъркан. Сред натрупаната документация имало и публикация във вестник. Тя разказвала за моряци, които слезли от кораба и буквално се разтопили според разказите на очевидци.

Ето и спомените на американския електронен инженер Едъм Скилинг: "През 1990 г. моята позната Маргарет Сандис от Палм Бич, Флорида, покани мен и приятелите ми на гости у доктор Карл Лайслер, неин съсед, за да обсъдим някои детайли от експеримента „Филаделфия". Физикът Карл Лайслер е един от учените, работили по проекта през 1943 година. Целта е била да се създаде невидим за радарите боен кораб. На борда му бил монтиран мощен електронен уред, подобен на магнетрон (генератор на ултракъси вълни, засекретен през Втората световна война). Уредът получавал енергия от електрически машини с мощност, достатъчна да снабди с ток неголям град. Идеята била силното електромагнитно поле около кораба да служи като екран за лъчите на радара.

Лайслер се е намирал на брега, за да наблюдава и контролира експеримента. Когато магнетронът заработил, корабът изчезнал. След известно време се появил отново на друго място, но всички моряци на борда били мъртви. Част от труповете се превърнали в стомана. От същия материал бил направен и корабът. По време на нашия разговор възрастният Карл Лайслер беше много разстроен. Виждаше се, че този болен човек страда от угризение на съвестта и живее с тежката вина за смъртта на екипажа на "Елдридж". Лайслер и колегите му смятат, че без да искат са предвижили кораба през времето. Съдът се е разпаднал на молекули, а когато е протекъл обратният процес се е получила частична замяна на органичните молекули на човешкото тяло с атомите на метала."

На интересен факт около тази история се е натъкнал и руският изследовател В. Адаменко. В книгата на Моур и Берлиц, които се занимавали с разследване на филаделфийския случай, се казва, че дълги години след събитията от есента на 1943 година бойният кораб "Елдридж" се е намирал в резерва на американския флот, а после бил прекръстен на "Лъв" и продаден в Гърция. Адаменко гостувал през 1993 година в гръцко семейство, където се запознал с гръцки адмирал от запаса. Той потвърдил, че в момента „Елдридж" е във военно-морския флот на Гърция, но не се нарича „Лъв", както пишат Моур и Берлиц, а "Тигър".

Истината за филаделфийския експеримент и до ден днешен не е съвсем ясна. Автентични документи за извършването му липсват. Корабните дневници на "Елдридж“ са изчезнали по странен начин още на времето.

Източник: http://spisanie8.bg/

Коментари