Как е счупен носа на Сфинкса?

Сфинксът край Голямата пирамида от Гиза издържа на напора на природата хилядолетия, но едно събитие в края на XVIII-ти век му отрежда участта да стане известен на света като “Сфинкса със счупения нос”.

Историята за Сфинкса е свързана с похода на един европейски владетел, сравняващ себе си с Александър Македонски.

“Париж ме притиска като оловен саван. Къртичина дупка е тази ваша Европа! Само на изток, където живеят 600 млн. души, могат да бъдат създадени големи империи и осъществени велики революции!” Това са думите на бича на Европа, обладаният от болни амбиции Наполеон. Но преди да я хвърли в пламъци, Наполеон се насочва към Египет.

На 19 май 1798 г. Наполеон отплува от Тулон начело на флот от 328 кораба с 38 000 души на борда (почти колкото е войската на Александър Македонски когато тръгва да завладява Индия). Целта е Египет.

Походът през морето е опит да се нанесе удар в едно от най-чувствителните места на Англия, иначе неуязвима на европейския континент. Главнокомандващият английския флот Нелсон напразно кръстосва цял месец Средиземно море, на два пъти доближава Бонапарт почти на доглед – и на два пъти се разминават.

На втори юни Наполеон стъпва на египетска земя. След мъчителен поход в пустинята неговите войници се изкъпват в Нил. На 21 юни в утринния здрач те достигат Кайро. Наред с изяществото на града, със стройните кули и неговите 400 минарета, се очертават и силуетите на пирамидите в Гиза.

Кайро изглежда като вълшебен, но пред портите му Наполеон e посрещнат от армията на мамелюците. 10 000 пешаци, 3000 конници, мощна артилерия, а начело – заместникът на султана в Египет Мурад, заобиколен от неговите 23-ма бейове. При вида на мамелюнците Наполеон посочва пирамидите и се обръща към своята армия – “Войници! Четиридесет столетия са обърнали поглед към вас…”

При приготовленията за битката с европейците артилерията на мамелюнците използва за мишена на оръдията си главата на Сфинкса. И до днес белезите от оръдията им могат да се видят. Поради тази причина Сфинксът и остава без нос.

Изходът от битката е в полза на Наполеон, като на 25 юли той влиза в Кайро. Но победният му поход не продължава дълго. На 7 август английската флота, начело с генерал Нелсон, връхлита френския флот при Абукир. Краят на наполеоновия поход на Изток завършва с редица поражения от английската флота, една година преминава в глад, страдания, хиляди французи измират от инфекция. На 19 август 1799 г. Бонапарт изоставя армията си и позорно бяга обратно към Европа.

Коментари