Историята на едно мистериозно оцеляване (Част 2)



Продължение от Част 1

Но в Антарктида реализациите на проекта за хилядолетния Райх достигнали невиждан мащаб. Построени били две оборудвани военни бази, няколко металургични и машинни предприятия, строителница за създаване на подводници. След падането на Берлин, още през 1945 г. или според други версии през лятото на 1946 година, 

Адолф Хитлер се установява в Антарктида в град, наречен Нови Берлин.

Леденият континент се превръща във високотехнологична лаборатория за целите на световното господство на Хитлер. Били произведени модерни реактивни самолети, свръхтежки подводници, които се базират на нови, неизпитани дотогава технологии. В Антарктида е дислоцирано и свръхсекретното супероръжие „Фау-5”. Според хипотезите немските учени създали и ядрено оръжие от нов тип, различно от това, което било познато на учените от САЩ и СССР. 

Няколко странни неща стават през следващите години, които засега са със статут на топ секретност в различните архиви. Изглежда, американското и съветското разузнаване са били наясно с опасността, която новата свръхдържава на Ледения континент може да представлява. В края на 1946 - началото на 1947 г. американските ВМС провеждат операцията „Висок скок”. Всички документи за акцията са засекретени, но според разкази на очевидци става въпрос за няколко сражения и опит за американски десант в Нова Швабия, който е отбит. Опасността от ядрена война в Антарктида се разминава на косъм.

Според други източници 

през 1958 г. американското правителство най-сетне предприема масиран ядрен удар

с цел унищожаването на хитлеристкото гнездо в Антарктида. В основата на тази история може да стои и действителен случай, тъй като през тази година американците действително правят ядрени изпитания, но на няколко хиляди километра северно от предполагаемата Нова Швабия.  
Това като че ли е последното предполагаемо сведение за военна активност на тайнствената нацистка база. Необясними на пръв поглед инциденти с по-късни полярни експедиции се обясняват с наличието на втори Трети райх под повърхността на шестия континент. През 1973 г. става инцидент с експедицията на известния френски изследовател Жак-Ив Кусто, който според теориите на конспирацията е изпълнявал мисия на френското разузнаване в Антарктида. Същото се случва и със съветска експедиция в края на 80-те години. Оставените от първата германска експедиция маркирани вимпели се тълкуват като доказателство за действителното наличие на секретна база под повърхността.          

Контра на контратезата – смъртта на топ нацистите

Както е известно, няма съмнение, че голяма част от елита на Германската империя се спасява от възмездие в Южна Америка. Трябва обаче да се отбележи също, че някои ключови за теориите за секретната база в Антарктида фигури от личния кръг на фюрера не са били сред тях. Вече се смята за сигурно доказано, че ръководителят на операция „Райнголд” Мартин Борман загива на 2 май 1945 г., опитвайки се да се измъкне от съветския обръч около Берлин. 

Разбира се, най-много полемики предизвиква вероятността самият Адолф Хитлер да е оцелял и лично ръководил изграждането на базата в Антарктида. Това не е първото твърдение за оцеляването на нацист номер едно, а е само една от многобройните теории. През 60-те години в Германия например става много популярна хипотезата, че на 30 април 1945 г. Хитлер е избягал със самолет от Берлин и се е преселил в Тибет, където дълго време живял като будистки монах.

Според официалните експертизи Хитлер приключва живота си със самоубийство

на 30 април 1945 г. в бункера си в имперската канцелария в Берлин. Тялото му и това на Ева Браун са намерени от офицери от военното разузнаване на Червената армия на 3 май 1945 г. в един изкоп от снаряд в парка на имперската канцелария. Трупът на Хитлер е идентифициран от личната асистентка на неговия зъболекар и на неговия зъботехник въз основа на намерените в ямата долна и горна челюст. 

През следващите десетилетия обаче някои западногермански и английски публикации опонират на тезата, позовавайки се на непубликувани документи, които показвали, че намерените в градинката на райхсканцеларията черепни части се различават от тези на Хитлер. Тезата предизвиква ожесточени спорове, но е оттеглена от нейния автор Д. Ървинг, който признава достоверността на съветската документация. 


Запазените архиви от последните дни на Хитлер

също не подкрепят предположението за бягство. В няколко документа е засвидетелствано желанието на фюрера за самоубийство. Според последния документиран негов разговор с фелдмаршал Кайтел – последното официално военно съвещание на Хитлер от 28 април 1945 г., фюрерът категорично е отказал да напусне Берлин. Нямало е и начин – единствената оцеляла площадка за излитане в напълно сринатата столица през това време е в Шарлотенбург и се е намирала под интензивен артилерийски обстрел.

Тезата за свръхтехнологичната база в Антарктика не се подкрепя

и от тогавашното ниво на технологиите в Третия райх. Прокламираните като супероръжия ракети Фау 1, 2, 3 са проекти с различна степен на провал до края на войната. 

Факт е обаче, че много от учените, ракетните специалисти и инженерите на Третия райх са прехвърлени в САЩ и по-късно работят по някои военнотехнически проекти. Възможно ли е част от тях да са се провеждали в Антарктида? Някой ден някакво странно съвпадение между затоплянето на климата в Антарктида и разсекретяването на голяма част от архивите на големите шпионски централи би трябвало да задоволи любопитството ни…

Връзка към Част 1

Коментари