Животът се крие в оазиси из Млечния път


Днес съществуват две основни теории за преноса на живот в междузвездното пространство. Според едната разумни същества достигат ниво, позволяващо им да пътешестват извън пределите на собствената си система и да заселват нови планети.

Според втората версия зародишите на живот във вид на спори по естествен начин се пренасят между небесните тела с помощта на метеорити, комети или под налягането на светлината.

В новото изследване специалистите от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика (CfA) са изчислили, че ако животът може да се пренася между звездите на принципа на панспермията, то в галактиките трябва да се формират характерни обитаеми области, чието наличие може да се провери в бъдеще.

"В нашата теория клъстерите на разпространение на живот растат и се сливат като мехурчета в съд с кипяща вода", обяснява Хенри Лин (Henry Lin), водещ автор на изследването.

Построеният от учените модел предполага, че семената на живота от една обитаема планета се разпространяват във всички посоки. Ако при съседните звезди има планети с подходящи условия, отделни организми могат да се закрепят там и да започнат процес на еволюционно развитие. С времето това ще доведе дотам, че по картата на галактиката ще бъдат разпръснати своеобразни оазиси.

Лин и колегите му смятат, че ако в обозримо бъдеще в атмосферата на близки до Земята екзопланети бъдат открити следи от живи организми, следващият етап ще стане опитът да се очертае този обитаем клъстер.

В идеалния случай Слънчевата система може да се окаже на края на такава област, като в едната половина от звездното небе ще откриваме множество населени планети, а другата половина ще се окаже необитаема.

Коментари