Какво отприщва супервулканите?


Геолози от САЩ са установили, че супервулканите, подобни на Йелоустоун, изригват само при наличието на "външна сила" като земетресение или удар на метеорити, способни да разрушат техния "покрив", пише в статия в Journal of Volcanology and Geothermal Research, предаде РИА "Новости".

"Свикнали сме да мислим, че изригването на вулканите става, тъй като налягането в магмената камера постепенно расте и достига такава точка, при която вулканът експлодира. Ние изучихме останките на супервулкани и не намерихме следи от подобно увеличаване на налягането", заявява Патрисия Грег от университета на Илинойс в Урбан (САЩ).

Грег и нейните колеги са стигнали до този извод, след като са изучили данни, събрани по време на изследване на калдерите на различни супервулкани през последните години. Вниманието на учените е било привлечено от факта, че плътността и другите физически параметри на фрагментите на вулканичната материя са били много по-големи, отколкото са очаквали.

Изригването на супервулканите става заради това, че магмата притежава по-ниска плътност, отколкото скалите, образуващи бъдещия кратер. Благодарение на това магмата просто се изхвърля на повърхността на Земята, пробивайки "покрива" на вулкана. Голямата плътност на останките на древните супервулкани е накарала Грег да се усъмни в това. Нейният екип е проверил дали общоприетата теория отговаря на истината, като използвал компютърен модел на супервулкан и на магмата в него.

Изчисленията на геолозите са показали, че дори при много големи магмени камери, огромен "балон" от магма и съществена разлика в плътността с околните скали, налягането на изригващата лава няма да е достатъчно, за да "пробие прозорец" към повърхността на Земята. По тази причина само по себе си изригването на супервулкан едва ли може да се случи.

Все пак в миналото е имало супервулкани, което е накарало учените да се замислят какво ги е предизвикало. Според Грег и нейните колеги, изригването се дължи на "външни сили" - появата на пукнатини в резултат на движение на тектонските плочи, земетресения или удари на метеорити.

За супервулкана Йелоустоун това крие една добра и една лоша новина. Лошата част се заключава в това, че съществуващите системи за мониторинг не могат да бъдат използвани. Следователно ще се наложи разработката на нови методики.

От друга страна откриването на външни, предимно тектонски корени на супервулканите ще позволи на геолозите много по-точно да предскажат времето и мащаба на тяхното изригване, като се опират на данни за сеизмичната активност в околностите на Йелоустоун и на другите известни супервулкани, а също на техните компютърни модели.

Източник: БТА

Коментари