Окултната приказка на Третия райх



Дали на нацистката държава са помагали сили от отвъдното, е твърде съмнително, ако се има предвид печалният край на Хитлеровата империя.

Има обаче свидетелства, че управляващите Третия райх са искали да вкарат в голямата игра и съюзници от други измерения, на чиято помощ, изглежда, са се надявали в не по-малка степен от тази на добре обучените германски дивизии.

Преди време разбрахте как може да е свършила нацистката империя. Изворите на окултната й мощ са предмет на следващия разказ.

Метафизичната люлка на нацизма
Расистката идеология на нацистите се ражда в тясна връзка с изобилните в началото на 20. век мистични дружества, пропагандиращи старите германски традиции и опитващи се да възродят идеалите на древногерманското езичество. Езотериците и философите се срещат кажи-речи на всеки ъгъл във Виена, Мюнхен и Берлин и писанията им се радват на топъл прием.


Младият Хитлер е повлиян от техните идеи още от годините си във Виена, където е сред заклетите читатели на расисткото списание „Остара”, издавано от Йорг Ланц фон Либенфелс.
Либенфелс развива еклектична теория, в която водеща за развитието на човечеството е расата, а основният фактор за историческо развитие е борбата между „расово пълноценните” и „расово непълноценните” народи.

Подобен псевдонаучен начин на мислене среща много привърженици и тайните пангерманистки дружества се роят като гъби и в съседна Германия. От особена важност е основаното през 1918 г. в Мюнхен общество „Туле” (Thule Gesellschaft), базирано на идеологията за общ произход от чистата арийска раса, който обуславя и специфичната „арийска” духовност. Един от важните членове на „Туле” – Дитрих Екарт, по-късно ще е сред основателите на нацистката партия и, според някои автори, ще въведе в нея вече оформения последовател на расистката идеология Адолф Хитлер. 

В основата на повечето от тайните организации,
възникнали на подобна база, включително „Туле“, лежи простата концепция за арийската или по-конкретно нордическа раса, която въплъщава в себе си най-висшия стадий на развитието на човечеството. С течение на времето тази „теория” започва да привлича все повече членове и ръководители от военизираните структури на нацистката партия.

Сред убедените в превъзходството на арийската раса е и ръководителят на SS Хайнрих Химлер. Под негово влияние Хитлер дава благословията си за създаването на прикрепена към SS научна структура, която да се занимава с духовното наследство на германската „раса”, с неговото пропагандиране и използването му за политически цели.

Целта е ясно дефинирана още в пълното име на организацията –

Изследователско дружество за духовна праистория „Аненербе“.
Институцията се разраства до интердисциплинарна структура, обединяваща 38 различни научни отдела, покриващи голям брой сфери на знанието (от археология и етнография до ентомология, или науката за изследване на насекоми).

Целите на дружеството обаче са малко встрани от науката. „Аненербе“, от една страна, е единен център за интелектуална и духовна пропаганда, а от друга - прикритие на разузнавателни мисии (често маскирани като научни експедиции), служещи на нацистката власт.


SS лидерът Хайнрих Химлер е възхитен от новата рожба на нацистката пропагандно-разузнавателна машина.

Окултните практики и ритуали са широко застъпени в командваните от него SS.
В редица германски замъци се установяват школи за идеологическа и расистка подготовка на младежта. Истинско сектантско сборище е замъкът Вевелсбург във Вестфалия, където в известната „зала на обергрупенфюрерите” се осъществява ритуалното посвещение на най-заслужилите офицери от SS, награждавани със специално изработения пръстен „Мъртвешка глава”.

Вдъхновението идва от старите германски саги, които се преплитат с християнски мотиви. Така Германия се смята за благословена, за нов Йерусалим, а според някои автори Химлеровият SS е бил организиран по подобие на Ордена на йезуитите.

Тибетска връзка
Междувременно събитията в световен мащаб уверено начертават географските параметри на задаващата се Втора световна война. Един от фронтовете й пламва в Далечния изток още много преди началото на военните действия в Европа с интервенцията на Япония в Китай. Той се разпада на части в кървава гражданска война.

Една древна държава получава възможността да съществува самостоятелно - Тибет излиза на световната политическа сцена, привличайки интереса на великите сили. През няколкото десетилетия на тибетска независимост (1912-1950) много пътешественици, интелектуалци, учени и шпиони ще се опитат да разбулят загадката на тази земя.

Сред пъстрата картина от авантюристи
се отличават двама германци. Зоологът Ернст Шефер натрупва опит в две експедиции към Тибет – през 1931 и 1934-1936 г. Докладите му представляват интерес за нацистите със загатнатата идея, че сред населението на Тибет наред с монголоидните черти са представени и арийски такива.

Докато отчетите на Шефер вълнуват по-расистки настроените членове на научната общност, някъде в мазетата на Gestapo е разпитван един истински ексцентрик. Теодор Илион е писател и пътешественик, чиято книга „Мрак над Тибет” (1937 г.) разбунва духовете на теософи и мистериолози със сензационните си разкрития.

Илион твърди, че по една чиста случайност по време на пътуването си из Тибет съзрял дълбок процеп в земята и хвърлил няколко камъка, за да измери дълбочината му. След като не чул звук от падане и предизвикан от набожните коментари на местните си водачи, приключенецът се спуснал долу, за да достигне до

огромен подземен град, населяван от незасвидетелствана дотогава раса хора.
Градът поддържал армия с неизброима численост, явно подготвена за завладяването на света. Според разказа на Илион хората там се делели на две касти, отличаващи се по облеклото си - по-висшестоящите носели дрехи от коприна, а по-нисшите - от памук.

Последните били слуги на първите и представлявали нещо като зомбита, подготвяни за изпълнението на определени задачи. В скритата държава била установена форма на матриархат.

Самият град наподобявал по формата си мравуняк, а зданията били конструирани по изключително интересен начин - с шлюзове, с които за броени минути той да бъде потопен и унищожен.


Най-интригуващият елемент от разказа представлявало описаното от Илион братство на „черните йоги” или монаси, подготвящи се за завладяването на света посредством силите на телепатията и астралната проекция.

Слабо е да се каже, че нацистите били заинтригувани от разказите за подобни източници на трансцендентална власт. Разказът на Илион не звучал толкова абсурдно и заради факта, че в литературата и митологията все по-голяма популярност набирали теориите за „кухата земя” или за празно пространство под земната обвивка, което е приютило останките на отдавна съществували цивилизации. Походът към тайнствения град бил въпрос на време и организация.

Експедиция към Господарите на света
През 1938 г. с финансовата поддръжка на SS и нацистката държава към Тибет се отправя научна експедиция, съставена от специалисти в редица дисциплини, ръководена от зоолога Ернст Шефер и расовия антрополог Бруно Бегер.

Официалната главна цел на пътешествениците е научна - доколкото може да е научна целта да се изследват антропологичните характеристики на населението на Тибет с цел да се докаже съществуването на нордическа раса в тази древна земя.

По време на експедицията са изследвани около 300 тибетски черепа, като се стига до галещо ушите на поръчителите заключение – тибетската раса е смесена и в нея се наблюдават монголоидни и европеидни черти, като последните се срещат предимно в средите на аристокрацията.

Посланието е ясно – някъде далече в миналото „по-висша” раса е завладяла Тибет, покорила е местното население и го е управлявала. Но къде е изчезнала тя? Ами подземният град?

Скритата цел на SS експедицията е дипломатическа.
Освен установяването на връзки с регентството на Тибет обаче е наредено да се влезе в контакт с тайна цивилизация, която, изглежда, държи ключа към световното господство.
„Свръзката” трябва да е политическото ръководство в Лхаса. Без проблем са установени топли отношения с тибетското правителство.

Наред с инсталирането на станция за радиовръзка Берлин – Лхаса - Токио се осъществява и „културен” обмен - смята се, че тогава „Моята борба” е преведена на тибетски. Според някои религиозното ръководство на страната дава благословията си на Хитлер за световно господство.


В Берлин е изпратена уникалната 108-томна енциклопедия на ламаизма, както и звукови записи на свещени тантристки напеви. Според други обаче държавният оракул на Тибет – Нечунг, нарича фюрера дракон, т.е. повлиян от силите на злото човек.

Но по-важно е одобрението на други. Според редица изследователи на окултната история на Третия райх

главната цел на Хитлер е била домогването до енергията на тайнствените земи
Шамбала и Агарта. Двете наименования са заимствани от хиндуистката и будистката философия като обозначение на пространства със специфична енергия. Шамбала е рожденото място на Калки, аватара на бог Вишну.

Според оспорваната руска мислителка и теософ Елена Блаватска става въпрос за страната, в която след природен катаклизъм се спасява народът на тайнствената праисторическа цивилизация Лемурия.

Според други специалисти по будистка философия обаче това е географски неопределимо място, което може да се репрезентира от различни пространства на Земята като център на духовна енергия.

Също така много теософи са обединени от твърдението, че Шамбала е общо название за мистичната земя, откъдето ще дойдат силите, които ще преодолеят деструктивната енергия в света.

Агарта от своя страна е легендарна подземна страна,
мистически център на сакралната традиция, която е била разположена в Хималаите. Според разказите, предадени от полския изследовател Фердинанд Осендовски, жителите на Агарта дължат ежегодна клетва на господаря на света, който пък дължи властта си на т.нар. секретна сила на Ом и веднъж на пет години се появява на земята на колесница, теглена от бели слонове, в градовете на Сиам и Бирма.

Не става ясно дали Хитлер е виждал в тези легенди възможност да се покаже в качеството си на нов световен господар, или действително е разчитал на подкрепа от господарите на тайнствените страни. Изпадналият в немилост бивш нацист Херман Раушнинг, който издава сензационната книга „Хитлер каза…”, описва впечатленията си, че фюрерът се е изживявал като медиум на трансцендентална сила. Според разказите на Раушнинг Хитлер е срещал свръхчовек, който е живял в подземен свят. Дали не става въпрос за господаря на Агарта?

Тук източниците се разминават в сведенията си
Според Дейвид Чайлдрес, автор на книги за изгубените градове на древни цивилизации, срещата между пратениците на райха и подземните господари се е осъществила. Владетелите на Шамбала, идентифициращи се с конструктивните космически сили, отказали сътрудничество с Хитлер, докато черните господари от Агарта се съгласили на такова. Според други обаче е точно обратното, което и позволило на Хитлер да започне „справедлива война”. 

Възможно е редица особености в поведението на върхушката на Третия райх да са повлияни от „тибетската връзка”. Например някои автори твърдят, че част от Хитлеровите бункери са разглеждани като обиталища на божественото и са строени по модела на будистките манастири. По-суеверните изследователи са на мнение, че почти чудотворното оцеляване на нацисткия лидер след атентата от 20 юли 1944 г. в бункера „Волфшанце” се дължи на

пренасянето на тибетското защитно пространство
в постройката.    
Изтъква се и друга интересна връзка. Карл Хаусхофер е учен мистик и професор, преподавател на Рудолф Хес (вторият човек в националсоциалистическата партия) и един от създателите на теорията за „жизненото пространство”.


Според някои слухове тъкмо той е човекът, въвел Хитлер в берлинското тибетско общество „Зелен дракон”. Същият Хаусхофер развива теорията, че германците и тибетците имат общи корени и са наследници на арийска раса.

Дали именно тогава е започнала да се оформя идеята на Хитлер за фаталния поход срещу СССР с цел достигане до арийската прародина в Средна Азия? При всички случаи остава да се надяваме, че някъде, под или над земята, наистина съществува сила, която да обуздава завоевателните амбиции на подобни личности.

Автор: Калин Стоев
Източник: Обекти

Коментари