Седем астрофизични явления, които не отговарят на нашите теории



Науката е огромно постижение на човечеството, но когато теориите се сблъскват с реалността, често се оказва, че те само грубо се доближават до нея. По-специално в астрономията това води до надпревара между теория и наблюдения и до това, че често откриваме неща, които сякаш поставят под въпрос всичко познато досега. IFL Science представя няколко примера за явления, които озадачават учените.

Проблемът на хоризонта
Теорията за Големия взрив е една от най-успешните теории на 20-ти век. Има редица доказателства, които я подкрепят, но и някои особености, които има нужда да се изгладят. Едната от тях е известна като „проблем на хоризонта“ и накратко гласи, че Вселената е твърде хомогенна.

Ако погледнем две противоположни точки от Вселената – използвайки температурната карта на вселената, известна като космически микровълнов фон – виждаме, че всеки район по странен начин има същата температура. Как биха могли да имат еднаква температура, ако никога не са се срещали? Според термодинамиката в някакъв момент те трябва да са имали контакт.

Обяснението е, че те всъщност са имали контакт. Вселената трябва да е била много по-сгъстена, отколкото първоначално сме смятали. Тогава имаме нужда от механизъм, който кара разширяването да се случи по-бързо още в самото начало. В противен случай просто не можем да обясним настоящия размер. Решението за всички тези проблеми се нарича „космическа инфлация“, но това, че реално съществува, все още трябва да се потвърди.

Звездата Таби
KIC 8462852, или звездата Таби, е може би най-тайнствената звезда в галактиката. Нейната вариация е абсолютно непредвидима и не прилича на нищо, което познаваме. Тя потъмнява с 15 до 22% за периоди от до 80 дни. Обикновено една звезда може да потъмни светлината си с около 1%, което може да е индикатор, че в този момент между нея и телескопите ни минава планета.

Една от хипотезите е, че потъмняването може да е причинено от гигантска чуждоземна мегаструктура, която обикаля звездата на разстояние от 1 500 светлинни години от Земята. Не може да се изключи и друга хипотеза, например, че „ято” от комети обикаля звездата и причинява нейното странно потъмняване.

Звездата, която умира два пъти
През 2014 г. астрономите наблюдават звезда, се превръща в супернова. Само по себе си събитието е забележително, но това, което го прави наистина специално, е фактът, че звездата вече се е превърнала в свръхнова през 1954 г. Учените смятат, че масата ѝ преди експлозията е била 50 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Затова те предполагат, че размерът ѝ може да е свързан с необичайното ѝ поведение. Звездата, известна като iPTF14hls, може да е първият открит пример за пулсираща двойка нестабилни супернови. Единственият проблем с тази хипотеза е, че според настоящите теории звездите, които избухват по този начин, не би трябвало вече да съществуват. Но очевидно космосът не се интересува от нашите теории.

Слънчевата Корона
Слънчевата корона, ореолът от плазма около Слънцето, е изключително гореща. Тя надвишава милиони градуси и учените не са наясно защо. Тя е около 1000 пъти по-гореща от повърхността на Слънцето, което е странно. Възможно ли е въздухът над пламъците да е по-горещ от самия огън? За разлика от огъня обаче, короната се простира на хиляди километри и е много по-гореща от повърхността под нея, както и от междупланетното пространство навън.
Учените не са напълно наясно защо короната да е толкова гореща. Може причината да не е един единствен процес, а високите температури да се дължат на множество фактори. Има няколко обещаващи предположения (например т.нар. наноизригвания), но има още много въпроси, които чакат отговор.

Скоростта на ветровете на Венера
Ветровете на Венера са твърде бързи за съществуващите климатични модели, които описват поведението на атмосферата. Те са 60 пъти по-бързи от въртенето на планетата около оста ѝ. На Земята ветровете се създават от разликите в налягането в близки един до друг райони. Тези разлики в налягането се създават от разликите в температурата на въздуха. Но Венера няма такива драматични разлики в пейзажа, които да оправдаят наличието на такива мощни ветрове.
Освен това начинът, по който се образуват облаците на Венера, също е трудно разбираем. Има огромна неподвижна вълна в горния слой на атмосферата, нерегулярни шарки от нощната страна на планетата и странна Y-форма от дневната страна. Наблюденията на променящата се атмосфера на Венера продължават, така че може би един ден ще причината за тези необичайни явления ще стане ясна.

Шестоъгълникът на Сатурн
Ако говорим за облаци, няма как да не споменем и полярния вихър на Сатурн – във формата на шестоъгълник с променящ се цвят и неясен произход. Той е забелязан за първи път през 1981 г. от Вояджър, а след това още по ясно и от Касини. Известно е, че цветът му се променя от син до златист в зависимост от сезона, но физиците все още се опитват да разберат как се е формирал. Макар и да са успели да създадат шестоъгълни вихри в лабораторни условия, феноменът не е изяснен напълно. Например, не е ясно защо на Южния полюс на планетата няма подобна система.

Екзопланета, твърде голяма за своята звезда
NGTS-1b е планета, голяма колкото Юпитер, както и стотици други, открити през последните няколко десетилетия. За разлика от тях обаче, тя обикаля около червено джудже – малка звезда, която е около 12 процента от обема на Слънцето.

Толкова големи планети не би трябвало да се образуват около толкова малки звезди. Звездите джуджета не могат да съберат толкова много материал, за да образуват големи планети. Но, ето че се случва. Изследователите вече търсят повече примери, за да разберат по-добре явлението.

Източник: Обекти

Коментари